И драгото,
и благото,
се раждат в тишината...
Не за първи път,
в нея песен чувам
и усещам там домът.
Наслаждение в проблясъците малки,
и в минутите-прави пързалки,
точно в тези часове-
смехът е кратък,
но е силен двойно,
когато прозвучава от сърце.
Небето става песъчинка,
песъчинката-небе.
Пръската морска
е също и снежинка,
а миналото, като днешното,
невреме,
обагрено е в цветове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар