Къде си ти
низвергнат идеал?
Къде си ти,
който кръв и страст
във висша цел си влял?
Общество, което се въргаля в прагматичност,
самодоволно,
живуркащо си в кафявата си безразличност...
Нови Вапцаров и Ботев
не ще се въздигнат,
във вените им друго вещество тече,
знамена за справедливост
няма да се вдигнат,
народ като локва, не става море!
Умряха ли всички поети
и дните,
в които раждаха се крале?
Къде отиде чистотата на мечтите,
честността безпричинна на малко дете?
Идеалистите с идеалите
се скриха-
натискат смело зад волана педалите,
с агресия тиха...
Подиграват се бедните по дух
на всеки, посмял да удари
стените им с чук...
Човечеството смешно
е така безутешно
уверено, и преднамерено,
така заблудено
и от глупости обременено,
че си крие главата в земята
(а дали си я крие или я удря?)...
Положително мисли,
всичко приемай
и недей съди,
но на извисен се превземай...,
защото само с егоизъм
се оцелява,
в свят, където никой без облага
не прави и не дава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар