Отвъд огледалото

В огледалото живее момиче,
чудно и чуждо на 21-ви век,
едно дете, разбулило мъглите,
съществувала преди жена, в друг човек.

Говори ми омайната и драматичност,
ненаследствена, но странно-моя,
времето и неговата безграничност
размиват преживяванията ми в покоя...

Отвъд една история се ниже
за магии, дързост, свобода:
минало, което в настоящето се крие,
зад стените на мисълта.

За жена, извън разбирането днешно,
така извратено, ограбващо, грешно,
за вълшебница, със тъмни тайни
и за приключенията и незнайни.

Очите и-индийски щрихи,
безмълвно шепнат
за арабска страст,
устните и-свидетели тихи,
а мълчанието им-
циганска песен, без глас...

Косите и-пустинни ветрове,
с къдрици, ронещи се като пясък,
дъхът и разтапя снегове
и удря остро, като морски плясък.

Странен белег-отпечатък
и след пръстта ме отличи,
знам, че неслучен е живота кратък,
щом на кожата ми знак гори:

Дали на клада е горяла,
или кладата и е била в душата,
дали танцувала е като огън,
или може би така е пяла,
пламъци ли били са и словата,
или на въглени играели са и краката?

Сили, казва, имала е непривични
и познания непридобити,
виждания нетипични,
дарби скрити, но развити.

От огледалото, в здрача,
погледа и се взира, като
нерешена задача
и ме гледа, питащо
тази непозната:
сякаш нещо иска,
родената на друга дата...

Като малка тези срещи,
по-често случваха се
в старите огледала-
сякаш мнимо пукваха се
и отваряше се врата,
когато чувах стъпките и
по каменните стъпала...