в пролетен час,
книга в ръцете ми
и автомобилна музика,
някъде, в захлас,
пеят птички в небето ми.
Мъничък свят,
с много любов
и големи мечти,
кротък весел град,
с буйна река
и шушукащи бели липи.
Само някой самолет,
понякога напомня,
че напредва този век
и че не живеем на остров.
Времето тука,
само със сезоните
се мери,
и със събирането на боклука.
(Някои го мерят с вестниците,
или с новините,
но и тази реалност
е толкоз далечна...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар