...

....
И пак в жадни въжделения,
проблясват тихо бели откровения,
които се преструват на съмнения
и спират смелите стремления...

Срещу съдбата си ли да тичам,
или горестно да я обичам,
или и двете...?
Дали нощем пред нея
в съня си да се събличам...
...и тя гола сама...и разкрита,
пътища чудни да ми реди,
приказки тайни да ми разказва
за далечни, неоткрити земи...?
Това тя ли ще е,
дали ще я позная?
-Плътта и е прозрачна, сияйна,
така недостижима и толкова нетрайна...
Отхвърлям, захвърлям
я, макар и приласкана,
изборът ми ражда съдбата,
другото е или измама,
или Божия разплата...