Идеи

Идеите във моята глава
се мятат бурно,
без да питат за часа,
а когато ги отблъсквам,
ми дишат във врата.
Неуморно за изява се борят
и с мислите ми често спорят,
въпроси задават,
роли отиграват,
сценарии пишат епични,
често и метафорични,
за възможности
и разни сложности.
Не се интересуват
от големината на джоба,
от земни примитивни блага-
те владеят безмилостно простора
и изобилието на дивата тайга...!
Не питат за личните ми способности-
за тях това са подробности.
Идеите ми не ходят
след моите интереси,
винаги са на сцената пред
сивите завеси
на изтърканата ми практичност.
Не просят величие
или признание,
те пеят за човечност.
Да разиграват вечното знание,
това е неизменно тяхното призвание.

Идеите от ума ми не извират,
а от някое скрито място се провират.
В ковачница ли се коват,
в шивачница ли се бродират?
Където и да е,
едва във мене се побират.
Идеи за стихове, готвене, обзавеждане,
за сайтове, реклами, отглеждане,
за картички, за модна декорация,
за  някаква организация, за релаксация,
за приложения,
или изложения,
за забавления
и отклонения
от старото мислене,
от овехналите поведения,
за живота, смисъла, хомота...

Идеи, идеи, идеи-
творчески царе и плебеи,
за всякакви неща големи и дребни,
но понякога и никому потребни.
Няма за вас професия
в тази световна регресия:
изкуството - гола проститутка,
само на богатите се пуска...
и с дрехи да го облека
пак не мога да се разплатя...
Меркантилното старание
заграбило е безвкусното му вече
                                          внимание...