сама срещу студения вятър,
смело песен проехтяла
в утринната зимна мъгла.
Една ледена висулка
разчуствала се внезапно
и пуснала гореща сълза,
слънцето и се засмяло,
облаците разиграло
и погалило с лъчи
снега...
Малка сгушена тревичка
изправила зелената си главичка,
помирисала музиката,
болката, радоста...
и просто така си решила,
че дошла е ненадейно пролетта...
Нима една усмивка,
или пламенна сълза
не стопява
и между хората леда?
Колко малко ли е нужно,
като приливна вълна,
да се разплисне
нежността...
Няма коментари:
Публикуване на коментар