Сняг

*(Някъде нещо много се е сбъркало
  в този свят,
  нещо жестоко се е обърнало
  в природата на човешкия конгломерат...
  Идеализъм, вяра и мечти
  търся, както врабчето дири трохи...)

В мен се ражда егоизъм,
тъй първичен като страх,
сякаш тъмен скептицизъм
превръща утрето във прах...

Снегът сковал асфалта
въздуха раздира,
красотата му идеална
в кал и киша деградира.
Няма спомен и небето 
за онази ярка синева,
студът изгаря ми небцето
и сковава жизнената ми душа.
Стъпките хруптят
като на скитник
в рохкава и твърда пръст-
днес изцапан китеник,
животинска кожа, разпната на кръст.

В началото бе радост,
а след време на ярост 
се прoмени-
сняг - жива удавност
в реки от беди.
Измръзна незабележимо
малкото останала човещина,
омръзна причудливо
стремежът към коричка истина,
и потъна  в гъста стипчава боза
на престорена, измамна доброта...

Бълвоч от сълзливи статуси
и новини от патоси
на тъй бедни души
тишината красива руши.
Бедни, като празна кесия,
гръмки, като призив
на лъжлив месия,
празни, като джоб, на обръгнал 
от алчност циция...
На път съм в снега да се препъна
и в калта човешка да потъна...


Уикиречник: В историята "конгломерат" означава съвкупност от нееднородни съставки,чието единство е временно. Прен. Съвкупност от механично свързани разнородни предмети, същности.