Рисуване

В цветовете на дъжда
смело ще се потопя,
страховете с гумичка изтривам
и обиквам слабостта!
Има ли рана в нея кълн расте
на цвете, преборило снегове!

Мигновеност и после тишина...
Смехове, които не стихват...
Щом във всяка молекула
диша любовта,
как да се откажа
от приключения и свобода?!
И с лошото искам да живея,
и да опитам горчивина,
с която да изтрезнея,
преди пак да се опияня!

Бих падала милиони пъти
в бездните да търся светлина,
дъната ще обичам като облаци,
по чиято пръст ще рисувам слънца...

Няма истина единствена
и самотна красота,
изкуственото пак е истинското,
истинското е лъжа.
И бих се лъгала, и бих те лъгала,
за да ни рисувам във вечно нови цветове,
но скуката не бих избрала
пред всички бури, ветрове...

Всеки ръб врата е,
всяко изпитание - живот,
душата ми умира неродена
от толкоз сбъдната любов!