Загуба

Златото на пламналата ръж
из пръстите изтече,
сега във тях събирам само дъжд
на копнежи безутешни.

Изгубен ли е онзи рай,
или сън дълбоко нейде е заспал-
хармония във мен ехтеше
и палеше зари...

Изгубих себе си,
не зная даже как,
когато точно се намерих.
Нима не е такава любовта:
изпаднала жена и затова прекрасна,
непостоянна в свойта тишина
и вечна в бурите нетрайни,
единствената свобода,
която убиваме с тайни.