Дао 3

Протоворечие съм
и съгласие,
и точка, и многоточие:
в моето слепоочие
болят въпроси
и отговори-неотговори
кипят във вените ми,
минават през сърцето
и заминават,
и се връщат,
прегръщат,
разгръщат
мозъка,
разделен-събран
на малки бучици
съмнения и вери.

Стопяват се в думите
и се раждат в тях,
накрая умират
в тишина...

Многословие и безвучие
на устните ми стои
в колебание-изтезание
дали да проговори,
или да замълчи.

Вселена от цветове
и гледни точки
очите ми измъчва
и радва.
През нея проникват
и се губят в нищото,
откривайки всичко...

Ръцете докосват материя
и после забравят,
че са докосвали...
Дали галят или удрят-
силата е същата-
вездесъщата,
която ражда и убива
едновременно.

Удивлението-любопитсво
и смехът
са единствената ми константа,
защото търсят
без да намират
и намират,
когато не търсят...
Спонтанни,
вечни,
неподвластни
на ограничения
и мнения,
несъгласни гласни,
безотказни,
безутешни нарушения
във всеки чужд затворен свят,
вечни увлечения,
без майка и баща,
от никъде дошли
и наникъде - навсякъде
отиващи.

Моето "Уау"
е едновременно
"Здравей" и "Чао",
и "Обичам те" и свобода
за всяка възможност,
начало и край.

Това разделение,
без утежнение
и с много тежест
за приемане
ми разкрива вечността...