Огнище

Вечер тиха, свещ горяща,

залез, за почивка поспрял-

деня не изпраща,

а посреща вечността.

Има ли други смисли,

или намерени мисли

значение по-важно да придадат,

от миг спрял като гара,

от радост изживяна докрай,

работния ден да задушат 
                                   в отмара,

тревогите във вериги да оковат?

Има ли друга такава утеха,

или пристан по-благ за човека?

Елексир на боговете

в чашите ли пуска искри,

или въздухът ни трепери,

вместо да ни дели?

Отварят се небесни двери

в момент незаличим,

няма блудкави химери-

в тази свещ и двамата горим!

Истината това е, смисълът-ЕДИН

на вселената, на битието, на живота:

общи стремления и обща голгота,

тази трапеза и хляба в чиниите.

Излишни са политиките,

далечни-стихиите.

Компютърът спрян е,

телевизорът ням е,

светът - филм черно-бял

минава покрай нас на лента,

а ние с тебе сме на друг канал:

на голям екран и с цветна бленда

участваме в приключенски сериал. 
Огнището семейно, игривия плам
на филма наш са основен параван.