Пътят

Пътят е моя дом,
а прозорците му са мечти,
в градината му срещам временен подслон,
а в него винаги вали...
През стъклата пеят лъчи
и стените на дома ми
превръщат в дъги...
Дом е неизвестното и тайно,
неочакваното и незнайно,
пътешествие, с вълшебни мигове безброй,
на удивление и липса на застой,
в промяната - покой,
в почивката- очакване,
за нов красив порой,
за ново раждане!
Да изненадвам себе си
и да бъда изненадвана,
да не намирам край,
от новото зарадвана,
земята да чертая с тебешир,
да срещам и отхвърлям своя мир!
И докато ме люлеят южни ветрове,
а косите ми се заплитат в клони на сладки лозя,
Пътят най-силно ще ме зове-
както чужденецът- родната земя,
докато ме вика, дори с изранени нозе,
не ще намеря свобода!