Животът носи самота
и нищо в него вече не е истина,
обичам цялата земя,
със сърце от глина неразчистена.
Не мога дъжд да променя,
на птичето да кажа "не лети",
на мравките да сторя път
не ще да бъде честно,
защото дом изграждат те,
на място, на което не е лесно...
.........................................
Всеки план за бъдеще
е тъй нелеп,
сякаш към нищото изпращам колет-
същата съм само днес
(и даже в деня се меня),
а после друга някакъв копнеж
с марки заръчва към Съня.
В свят на илюзии
да трупаш провизии,
да преследваш
стремежи, мечти и гонитби
е сякаш някакво колибри
да мери времето с криле...
...............................................
Любовта е непреходно истинска,
когато е богата
и най-фалшива за един
(макар и с прелестна позлата),
като просяк да запълваш с левче
джоб безкраен и не-обходим.
.................................................
Аз съм мъничка Алиса
в свят на огледала-
всяко в друго се оглежда
и сред красавици и плашила
търся някаква опора,
във която да внедря
миналото вярване,
че нещо материално
в ръцете си ще задържа,
или пък, че чувство ще запазя,
докато се лутам
толкова сама.
За миг безкраен усещам
как земята се поклаща,
вътър образите хваща
и всичко потъва в мъгла.
Открива ми се черна бездна,
към нея смело посягам с ръка-
сякаш само ако вътре влезна
ще намеря пълнота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар